Скърб и безпокойство за бъдещето в селските райони на Египет

Кайро, Египет – тежката икономическа рецесия в Египет е преди всичко в мозъка, до момента в който страната чака резултатите от президентските си избори, в които настоящият президент Абдел Фатах ас-Сиси се чака да завоюва.

В продължение на десетилетия египтяните, които можеха да се оправят с това, се трансфораха в стопански мигранти в други страни, изключително в района, събитие, което се форсира доста през последните години.

През последната година инфлацията е скочила със 72 % върху питателните артикули, до момента в който египетската лира е девалвирала три пъти. Последният е изгубил 50 % от цената си и е виновен за тласкането на доста египтяни към беднотия.

През 2019 година Световната банка класифицира 60 % от египтяните като „ небогати или уязвими “.

Назлет ел-Шариф

Покорените улици на село Назлет ел-Шариф – население към 1000 души – което се намира на Нил в Бани Суеф на към два часа южно от Кайро, свидетелстват за тези компликации във всичките им пластове.

Когато Ал Джазира посети в края на септември, дни след отбелязването на Маулид ал-Набави за раждането на пророка Мохамед, селото към момента беше в цялостен печал за 74-те мъже от селото, които починаха при пагубното сриване на язовирната стена в Дерна, Либия, на 10 септември.

„ Кафенетата са празни или съвсем празни … доста фамилии са у дома и скърбят “, сподели Юсеф, който живее в прилежащото село, до момента в който скачаше от микробус.

Юсеф, на 20 години, е от малко, най-вече коптско село покрай Назлет ел-Шариф. Подобно на доста младежи от неговото село, той е сезонен чиновник в Шарм ел-Шейх, туристически център на Синайския полуостров. Но спадът на туристите през последните години, дължащ се на пандемията от Коронавирус, последван от произшествия със сигурността в страната, докара до съкращения.

Той въпреки всичко е по-голям късметлия от другите, починали при наводнението в Дерна, където бяха убити 145 египтяни.

Един от най-младите мъже, попаднали в злополуката на Дерна, и един от дребното оживели, беше 19-годишният Саад, който беше в Либия единствено шест седмици. Той беше отишъл там, с цел да работи дружно с по-големия си брат Мостафа.

Те споделяха една къща и пъкъла, който погълна Дерна тази нощ. Саад беше отвеян от вълните, само че съумя да избяга, до момента в който 25-годишният Мостафа нямаше този шанс. Тялото му към момента не е открито.

Телата на единствено 60 мъже от Назлет ел-Шариф бяха репатрирани от египетските управляващи за взаимна погребална гала на 13 септември, на която участва губернаторът на Бани Суеф.

Семействата на 14-те изчезнали мъже не бяха разкрити и не получиха 30 000 египетски лири ($969 публично и $666 на черния пазар), които държавното управление даде на фамилията на всеки умрял мъж.

Подобно на фамилията на Мостафа, те са унищожени от загубата на обичан човек, който също е единствената им финансова поддръжка.

Много от тези служащи, като Саад и Мостафа, трябваше да вземат пари назаем, с цел да съумеят да стигнат до Либия преди всичко, и фамилиите трябваше да се изправят пред тези задължения. В случая със фамилията на Саад, те в този момент би трябвало да оцеляват с мизерната заплата, която татко му Ахмед може да получава като селскостопански служащ, което е едвам 100 египетски лири ($2-$3) дневно.

Икономическа рецесия, политическа рецесия

Подобно на други села, Назлет ел-Шариф изпраща служащи в Либия от десетилетия, най-много в секторите на строителството и поддръжката.

Единственият им избор в страната е или да се насочат към Кайро, с цел да намерят каквато и да е странна работа, или да работят като аграрни служащи като Ахмед. И по този начин, мнозина напущат.

Паричните преводи от чужбина са източник на скъпа задгранична валута за Египет, който се бори да попълни запасите си след експлоадирането на войната в Украйна.

През 2022 година паричните преводи възлизат на 31,8 милиарда $, или 7 % от брутния вътрешен артикул (БВП), доста повече от приходите, генерирани от Суецкия канал (около 8 милиарда долара) и туризма (около 11 милиарда долара), взети дружно.

Това значително идва от 10 милиона египетски емигранти, в това число Саад, брат му Мостафа и доста други като тях.

Състоянието на стопанската система разгневи доста египтяни, на които им е мъчно да свързват двата края.

Въпреки това, несигурността на стопанската система и обстановката със сигурността в светлината на насилието в прилежаща Газа значи, че сегашният президент ел-Сиси евентуално ще остане на поста.

Състезавайки се с трима неопитни опозиционни претенденти, ел-Сиси към момента има лоялността на хора като Ахмед, който, макар че не получава финансова помощ от държавното управление, има вяра в ел-Сиси. „ Бог да му даде здраве и да му удължи живота. Той направи доста за нас “, сподели той енергично.

Три месеца след нещастието фамилията му към момента се бори. Те към момента са в задължения и не са в положение да изплатят разноските за пътуването на Саад до Либия. Брат му Мохамад също работи в селото, пробвайки се да помогне на фамилията с каквото може.

Междувременно Саад прекарва повече време в Кайро, където посещава терапевт, който му оказва помощ да преодолее контузията си. Той стартира терапия преди месец и терапевтът му сподели, че не е кадърен за работа.

Двугодишната щерка и невръстният наследник на Мостафа живеят с вдовицата му, която работи като асистент в клона Бени Суеф на Ал-Азхар – най-голямата религиозна институция в Египет, която едвам изкарва прехраната си.